Piczo

Log in!
Stay Signed In
Do you want to access your site more quickly on this computer? Check this box, and your username and password will be remembered for two weeks. Click logout to turn this off.

Stay Safe
Do not check this box if you are using a public computer. You don't want anyone seeing your personal info or messing with your site.
Ok, I got it
сега разбирам че когато желаеш и имаш сила опитваш се бориш се но и страдаш когато го правиш си заслужава получаваш постигаш и половин ше е но си там и си го постигнал после страдаш и за целта точно на мястото да имаш цялата цел която си мислил !
опитах мога да кажа че имам опит за всичко имам сила трябва да вярваш когато някой път не става вижда се няма постижение почва трудната част тъга не стига то тъгата носи и всичко останало сълзи страдание и друго което тежи и боли ( болест )
под думата любов Tрябва отначало да се разбере какво е любов, защото, питайки за божествената любов, вие предполагате, че знаете какво е това любов. Но любовта ви е непозната. Това, което ние приемаме за любов, е нещо друго. И преди да се пристъпи към истинското, трябва да се изясни лъжливото.
Това, което приемаме за любов, е само увлечение. Вие се влюбвате. И ако този човек стане напълно ваш, любовта ви скоро умира; но ако има препятствия, ако не можете да получите този, когото обичате, любовта ви се разгаря. Колкото повече препятствия има, толкова по-силна е любовта ви. Ако е невъзможно съединяване с любимия, любовта става вечна, но ако любовта е завоювана без труд, тя много лесно умира.
Ако искате и не можете да получите нещо, все по-интензивно се стараете да го получите. Колкото повече са препятствията, толкова повече вашето его изпитва потребността да прави нещо. Това вече се превръща в проблем на егото. Колкото повече ви отхвърлят, толкова по-напрегнати и по-увлечени ставате. И това напреже-ние наричате любов. Ето защо след свършване на меде-ния месец любовта остарява. Дори по-рано. Това, което си взел за любов, не е любов. То е само увлечение на егото, напрежение на егото, борба, конфликт.
Древните общества били много хитри. Те изнаме-рили начини за продължаване на любовта. Ако мъжът дълго не вижда жена си, расте увлечението, създава се напрежение. Тогава мъжът може цял живот да остане с една жена.
Необходимо е добре да се разбира разликата. Обикновено, когато се влюбите в някого, главният стремеж е да получите от него любов. Не вие давате лю-бовта си на другия, а вие очаквате той да ви даде любовта си. Ето защо любовта става собственичка. Вие обла-давате другия, за да получите от него нещо. Но любовта, за която говоря, никого не притеснява и няма никакви очаквания. Това е просто вашето поведение. Вие ставате дотолкова безмълвни и любящи, че вашето мълчание се излива и в другите.
  Когато се сърдите, гневът ви преминава върху другите. Ненавистта ви също преминава върху другите. Кoгато обичате, струва ви се, че любовта ви също се предава на другия, но на вас не може да се разчита. Сега обичате, а след минута вече ненавиждате. Ненавистта не противоречи на любовта; тя е нейна неразделна част, нейно продължение.
Този, когото обичате, вие също и ще го ненавиж-дате. Може да не ви достига мъжество да признаете то-ва, но ще го ненавиждате. Любовниците винаги са в конфликт, когато са заедно. Когато са далеч един от друг, те пеят песни за любовта, но когато са заедно, те се карат. Те не могат да живеят сами, но и заедно също не могат да живеят. Когато другият го няма, се разгаря страстта, двамата отново се обичат. Но когато другият е до него, страстта изчезва и отново идва ненавистта.
Любовта, за която говоря, ви прави толкова мълча-ливи, че няма нито гняв, нито влечение, нито отвраще-ние. Тогава няма любов, няма и ненавист. Вие не сте ориентирани към другиго. Другият изчезва; вие сте насаме със себе си. И в това чувство на уединение любовта идва при вас като благоухание.
Любовта е изцяло добродетел, доколкото удоволствието от любовта
е единствено любов, и болката от любовта е единствено любов.
Любовта не взема под внимание това което не е и това което е.
Отсъствието издига любовта и присъствието издига любовта.
Любовта се е движела винаги от висина към висина в екстаза и
никога не е пропадала.
Крилете на любовта не са клюмвали с времето, нито са се забавяли за
живот или за смърт.
Любовта е унищожила себе си, съединявайки себе си с онова, което не
е себе си, така че Любовта да диша Всичко и Нищо в Едно.
Не е ли така?... Не?...
Тогава ти не твориш загубен в любов; не говориш от любов.
Любовта Винаги е Раждала: Любовта Винаги се е Утвърждавала.
.................... Може би: Аз го пиша, само за да напиша Нейното име.
. ? . ? . ? .?
Питаш ме, какво е любов?
Знаеш ли ,мила ,аз съм вече негативно настроена. Просто няма истинска любов. Това е едно краткотрайно усещане за близост.Да вярваш ,че живачния стълб ще се задържи високо в небесата си е чиста илюзия.
Важи дилемата :Всичко е временно и нетрайно . Просто го има само в литературните произведения и филми от чиито зрелища и усещания за нещо ефимерно режисьори и писатели си извличат хонорара.Ако беше обратното ,то толкова увещания,убеждения,среднощни есемеси , горещи срещи жестове ,усмивки и ред още толкова влудяващи нещица,които ме издигаха ,като механизмът на шадравана , при който водата водата не се задържа на върха ,а моментално пада ,чакаща новия програмиран тласък на помпата,щеше да ме накарат да си мисля по друг начин.Любовта ли , тя носи само разочарования и трябва да си готов да губиш.Ако ли не _по добре не се хващай.Тя е ,като огъня,стопля те ,особено ,ако страшно ти е студено и после се гърчиш в самотност и тънеш във въпроси в стил Хамлет.Ако не подклаждате огъня тя ще угасне ,а ако не остане и пепел,то нищо не е имало.Може и да съществува ,но в друго измерение,но влудяващата ,тръпнещата ,караща те да пулсираш любов, то ,то е едно краткотрайно и мимолетно чувство ,което рядко преминава в друго усещане на уважение ,зачитане на личността и доверието на другия и ако е така ,то то си е жив късмет. Някои хора цял живот я търсят,прахосват си времето .Следват разочарования след разочарования и на края свършват ,като ранен звяр след битка .Приказката "Търкулноло се гърнето ,че си намерило похлупака "ни подсказва ,че въпреки всичко ,трябва да я търсим ,но под друга форма ,просто да си движим живота и ако случайно ни споходи по пътя да се здрависаме с нея,да е я подминаваме ,за да се почувстваме поне за малко извисени ,за да можем да летим временно с взети назаем криле.
Какво е любовта – зъбобол на сърцето. /Хайне/

Истинската любов не може да говори, защото истинското чувство се изразява по-скоро с дела, отколкото с думи. /Шекспир/

Животът е цвят, любовта – мед от него. /Юго/

Раните на любовта, макар че не винаги убиват, никога не зарастват. /Байрон/

Любовта е огън, мъката –дим. Няма огън без дим. /Ж. Гюйо/

Любовта е най-мощната от всички страсти, защото напада едновременно главата, сърцето и тялото. /Волтер/

Живот без любов не е живот, а съществуване. /Максим Горки/

Само силната любов може да заглади дребнавите недоразумения, които възникват при съвместния живот. /Т. Драйзер/

Мъж, който говори за любовта, не е много влюбен. /Ж. Занд/

Гневът на влюбения не е продължителен. /Менандър/

Да обичаш дълбоко значи да забравиш за себе си. /Ж. Ж. Русо/

Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока. /А. Сент-Егзюпери/

Да умееш да обичаш значи да умееш всичко. /Л. Н. Толстой/

Да любиш и да бъдеш любим е най-великото щастие на земята. /Хайне/

Който не обожава недостатъците на тази, която обича, той не може да твърди, че наистина е влюбен.